Емилия Милчева: ГЕРБ отдавна ги тегли към МвнР. Не биваше то да о...
Емилия Милчев,. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Не единствено поради войната в Украйна и нажежения до алено спор в Близкия изток Министерството на външните работи не биваше, бил той и служебният министър председател Димитър Главчев - ръководител на Сметната палата.
Той се срещна още веднъж с президента Румен Радев, с цел да се стигне до, ръководено от министър Стефан Димитров, от който Главчев смъкна доверието си на седмия ден.
След като Радев отхвърли да издаде декрет за новото му предложение - Даниел Митов, някогашен външен министър, народен представител от ГЕРБ и заместник-председател на партията, Главчев съобщи, че “в настоящия състав с министър Димитров, цялата политическа отговорност я поема президентът Радев ”. Би могло да се пояснява и като изтъкване на “кадровика ”. С назначението си за външен министър в този момент Главчев носи тази отговорност.
Държавният глава към този момент изрази песимизъм по отношение на “авангардното ”, по определението му, предложение на Главчев да поеме и поста на министър на външните работи. Движена от упоритости за кариера в европейските институции, вицепремиерът и министър на външните работи в кабинета “Денков ” - Мария Габриел (ГЕРБ), също беше поискала да съвместява двата поста в (несъстоялото се) държавно управление след ротацията.
В ущърб на страната
Неуместно е Главчев да извършва и функционалностите на външен министър, тъй като това е активност, която е неприсъща за досегашното му професионално развиване. Подобен ангажимент няма да носи и никакви изгоди за страната. Излиза, че в България не може да се откри професионален посланик за високия пост. Освен това по никакъв начин не е несъмнено какъв брой дълго страната ще е ръководена от служебно държавно управление, в случай че договарянията за сформиране на постоянен кабинет след изборите ударят на камък и последват нови предварителни избори. Такъв вид не може да бъде елементарно изключен предвид на обстоятелството, че към този момент се е случвал.
България е в основен стадий по осъществяване на критерии за участие в еврозоната и в Шенген, което значи, че министрите на външните и на вътрешните работи, на финансите, както и министър председателят ще са натоварени. С кого ще съгласува външната си политика служебният кабинет на Димитър Главчев - с президента, с Народното събрание, който е в отпуск до изборите - или с ръководителя на Комисията по външна политика в 49-ото Народно събрание и водач на ГЕРБ Бойко Борисов? Дали в действителност се усеща толкоз убеден в опита си, че да е наясно какви насоки би дал на българската дипломация при промени във външната среда и нови геополитически предизвикателства…
Твърде значима работа
Дипломацията е прекомерно значима работа, с цел да се прави от дилетанти или хора, попаднали в нея през “грешната врата ” (по Нобеловия лауреат Иво Андрич, самият той посланик от кариерата с над 20 години опит). Макар политиците самодоволно и самоуверено да имат вяра, че са годни за всяка властова позиция, която им се предложи, неуспехите в дипломацията директно засягат страната, чиито ползи съставляват. А и постоянно трансформират в комични фигури провалилите се. Главчев, който четеше написани авансово слова́ от директория при приемането-предаването на властта от акад. Николай Денков в Министерски съвет, не е прочут с експертиза и притежаване на езици, присъщи за един посланик.
В своето есе “Кои са дипломати ” Андрич написа за вредите от това посланик да стане човек, който не е на мястото си в тази специалност. “[...] В други сфери на живота подобен „ загубен “ човек е неусетен, той пее в хора, на който не оказва помощ, само че и не вреди, тъй че гласът и слухът му не могат да бъдат оценени. В дипломатическата работа събитията задължават множеството хора рано или късно да работят независимо, да покажат кои са и какво могат ”.
В най-новата история на България отпред на Министерство на външните работи са били доста политици, които до тогава не са били професионални дипломати, само че някои от тях развиха кариерата си в тази посока. Бившият министър на външните работа в държавното управление на тройната коалиция Ивайло Калфин продължи своята кариера в европейски институции, въпреки и с някои спирания. А Николай Младенов, който беше външен министър в първия кабинет на ГЕРБ, по-късно беше назначен за специфичен представител на генералния секретар на Организация на обединените нации за Ирак и за началник на задачата на Организация на обединените нации там. На Младенов му се наложи по неотложност да поеме през 2010 година поста на първи посланик поради един крах.
Провалите отекват мощно
Провалът на външния министър в първия кабинет на ГЕРБ и претендент за еврокомисар - Румяна Желева - на чуването в Европарламента отекна мощно и сложи България и премиера Борисов в неловко състояние, също и изгряващата му във властта партия ГЕРБ. Въпреки че прати Грузия в Близкия изток, тя имаше обществената поддръжка на ръководителя на групата на ЕНП в Екологичен потенциал – Жозеф Дол, след това и водачът на ЕНП Вилфрид Мартенс я поддържа, а при преизбирането му Желева стана един от 11-те заместник-председатели на европейските десни. И след това - прааас. Нейната непросветеност и неубедително показване в композиция с неуместни въпроси за бизнеса на брачна половинка ѝ сториха своето. А съгласно оповестени по-късно грами в WikiLeaks, след неуспеха ѝ Борисов мислел да поеме и Външно дружно с премиерстването.
Изглежда, че в ГЕРБ от дълго време ги тегли към Министерството на външните работи. Но и българските политици въобще. Законът за дипломатическата работа лимитира тези апетити до 20 на 100 - толкоз е допустимата квота на ръководителите на задгранични представителства, които не са от състава на дипломатическата работа, към общия брой ръководители на задгранични представителства във всеки миг. Но задоволително политически “калинки ” са пласирани по други позиции в задачите. Иначе в никакъв случай нямаше да има “Мисия Лондон ”. А тъкмо в този момент не е моментът за опити във Външно министерство. Достатъчно е, че България отива за следващ път на предварителни избори.
Не единствено поради войната в Украйна и нажежения до алено спор в Близкия изток Министерството на външните работи не биваше, бил той и служебният министър председател Димитър Главчев - ръководител на Сметната палата.
Той се срещна още веднъж с президента Румен Радев, с цел да се стигне до, ръководено от министър Стефан Димитров, от който Главчев смъкна доверието си на седмия ден.
След като Радев отхвърли да издаде декрет за новото му предложение - Даниел Митов, някогашен външен министър, народен представител от ГЕРБ и заместник-председател на партията, Главчев съобщи, че “в настоящия състав с министър Димитров, цялата политическа отговорност я поема президентът Радев ”. Би могло да се пояснява и като изтъкване на “кадровика ”. С назначението си за външен министър в този момент Главчев носи тази отговорност.
Държавният глава към този момент изрази песимизъм по отношение на “авангардното ”, по определението му, предложение на Главчев да поеме и поста на министър на външните работи. Движена от упоритости за кариера в европейските институции, вицепремиерът и министър на външните работи в кабинета “Денков ” - Мария Габриел (ГЕРБ), също беше поискала да съвместява двата поста в (несъстоялото се) държавно управление след ротацията.
В ущърб на страната
Неуместно е Главчев да извършва и функционалностите на външен министър, тъй като това е активност, която е неприсъща за досегашното му професионално развиване. Подобен ангажимент няма да носи и никакви изгоди за страната. Излиза, че в България не може да се откри професионален посланик за високия пост. Освен това по никакъв начин не е несъмнено какъв брой дълго страната ще е ръководена от служебно държавно управление, в случай че договарянията за сформиране на постоянен кабинет след изборите ударят на камък и последват нови предварителни избори. Такъв вид не може да бъде елементарно изключен предвид на обстоятелството, че към този момент се е случвал.
България е в основен стадий по осъществяване на критерии за участие в еврозоната и в Шенген, което значи, че министрите на външните и на вътрешните работи, на финансите, както и министър председателят ще са натоварени. С кого ще съгласува външната си политика служебният кабинет на Димитър Главчев - с президента, с Народното събрание, който е в отпуск до изборите - или с ръководителя на Комисията по външна политика в 49-ото Народно събрание и водач на ГЕРБ Бойко Борисов? Дали в действителност се усеща толкоз убеден в опита си, че да е наясно какви насоки би дал на българската дипломация при промени във външната среда и нови геополитически предизвикателства…
Твърде значима работа
Дипломацията е прекомерно значима работа, с цел да се прави от дилетанти или хора, попаднали в нея през “грешната врата ” (по Нобеловия лауреат Иво Андрич, самият той посланик от кариерата с над 20 години опит). Макар политиците самодоволно и самоуверено да имат вяра, че са годни за всяка властова позиция, която им се предложи, неуспехите в дипломацията директно засягат страната, чиито ползи съставляват. А и постоянно трансформират в комични фигури провалилите се. Главчев, който четеше написани авансово слова́ от директория при приемането-предаването на властта от акад. Николай Денков в Министерски съвет, не е прочут с експертиза и притежаване на езици, присъщи за един посланик.
В своето есе “Кои са дипломати ” Андрич написа за вредите от това посланик да стане човек, който не е на мястото си в тази специалност. “[...] В други сфери на живота подобен „ загубен “ човек е неусетен, той пее в хора, на който не оказва помощ, само че и не вреди, тъй че гласът и слухът му не могат да бъдат оценени. В дипломатическата работа събитията задължават множеството хора рано или късно да работят независимо, да покажат кои са и какво могат ”.
В най-новата история на България отпред на Министерство на външните работи са били доста политици, които до тогава не са били професионални дипломати, само че някои от тях развиха кариерата си в тази посока. Бившият министър на външните работа в държавното управление на тройната коалиция Ивайло Калфин продължи своята кариера в европейски институции, въпреки и с някои спирания. А Николай Младенов, който беше външен министър в първия кабинет на ГЕРБ, по-късно беше назначен за специфичен представител на генералния секретар на Организация на обединените нации за Ирак и за началник на задачата на Организация на обединените нации там. На Младенов му се наложи по неотложност да поеме през 2010 година поста на първи посланик поради един крах.
Провалите отекват мощно
Провалът на външния министър в първия кабинет на ГЕРБ и претендент за еврокомисар - Румяна Желева - на чуването в Европарламента отекна мощно и сложи България и премиера Борисов в неловко състояние, също и изгряващата му във властта партия ГЕРБ. Въпреки че прати Грузия в Близкия изток, тя имаше обществената поддръжка на ръководителя на групата на ЕНП в Екологичен потенциал – Жозеф Дол, след това и водачът на ЕНП Вилфрид Мартенс я поддържа, а при преизбирането му Желева стана един от 11-те заместник-председатели на европейските десни. И след това - прааас. Нейната непросветеност и неубедително показване в композиция с неуместни въпроси за бизнеса на брачна половинка ѝ сториха своето. А съгласно оповестени по-късно грами в WikiLeaks, след неуспеха ѝ Борисов мислел да поеме и Външно дружно с премиерстването.
Изглежда, че в ГЕРБ от дълго време ги тегли към Министерството на външните работи. Но и българските политици въобще. Законът за дипломатическата работа лимитира тези апетити до 20 на 100 - толкоз е допустимата квота на ръководителите на задгранични представителства, които не са от състава на дипломатическата работа, към общия брой ръководители на задгранични представителства във всеки миг. Но задоволително политически “калинки ” са пласирани по други позиции в задачите. Иначе в никакъв случай нямаше да има “Мисия Лондон ”. А тъкмо в този момент не е моментът за опити във Външно министерство. Достатъчно е, че България отива за следващ път на предварителни избори.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ